От всичко, което съм прочета туканите те са трудни за отглеждане в домашни условия и ако някой все пак се наеме с тази тежка задача, то трябва добре да се осведоми за техните нужи от сигурни източници като emerald forest birds.
Те са изключително крехки птици - водата, която пият, диетата им, пространството от което имат нужда, за да не чупят перата на опашката - всичко е много специфично и изисква усилия, време и отдаденост.
Добре гледания тукан ще научи всичко, което може да научи папагалът, освен да говори. Туканите не могат да произвеждат човешка реч.
Колкото и зашеметяващи и екзотични да са тези великолепни птици, те са почти невъзможни да се държат в плен. За разлика от папагалите, туканите оцеляват на съвсем различна диета.
Повечето тукани в плен умират от хемохроматоза, която е болест на съхранението на желязо. За да избегнат високи нива на желязо в тяхната система, те трябва да са на пелетна диета с по-малко от 100 части на милион. Те също трябва да получават дестилирана вода, тъй като повечето други води (бутилирана, кладенец или друга) съдържат желязо - дори в следи. Дории когато се къпят, това трябва да става с дестилирана вода, защото туканите погълват част от водата за къпане.