Афлатоксини

Алфатоксините (В1, В2, G1 и G2) са токсични съединения с канцерогенно действие, които по естествен път могат да се появят в нашата храна. Те се продуцират от плесенните гъби Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus и се срещат най-често в царевица, пшеница, ориз, подправки, сушени смокини и ядки. 

Подобно на други плесени, развитието на афлатоксините се благоприятства от влагата.  Установено е, че растежът и токсинообразуването на гъбния фитопатоген (Aspergillus flavus) са възможни в границите на рН от 1,7 до 9,9, обобщава доклад на БАБХ.

Терминът микотоксини е приет през 1962 г. след криза в птицеферми, намиращи се местност близо до Лондон, Англия, по време на която измират около 100 хиляди пуйки. Установено е, че причината за високата смъртност е съдържание на фъстъчено брашно във фуража, с наличие на метаболити (афлатоксини) на Aspergillus flavus. Благодарение на съвременните методи, научните изследвания и все по–големия интерес в тази област, досега са установени повече от 300 вида различни микотоксини.

Според доклад на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) най–застрашени от афлатоксини са: Испания, Италия и Гърция. Португалия, Франция, България и Румъния също са едни от рисковите държави, според доклада. 

Важно е да се знае, че когато една храна мухляса, въпреки че плесенът се вижда най-вече на повърхността, във вътрешността на храната е възможно също да има повишено количество афлатоксини. Експертите съветват внимателно да оглеждате зърнените храни и ядките и при следи от мухъл, промяна в цвета или сбръчкване - да не ги консумирате. Препоръчва се още пазаруването на познати марки, правилното съхранение на закупената храна и поддържането на разнообразна диета. Така не само ще намалите общото количество погълнати афлатоксини, но и ще подобрите здравето си и това на вашите птици.

Възможно е  алфатоксина да причини Аспергилоза на птицата ви и да предизвика сериозни проблеми – казвам го от опит.

Аспергилозата е силно инфекциозна респираторна болест и покосява основно младите и слабите птици, като и такива подложени на стрес могат да отключат „спяща“ инфекция, която може да протече като  остър или хроничен тип. Птиците с остра Аспергилоза имат  тежки затруднения в дишането, намаляване или загуба на апетит, често пиене и уриниране, цианоза (синкаво оцветяване на лигавиците и / или кожата) и дори внезапна смърт.

Гъбичката обикновено засяга трахеята, сиринкса (гласовата кутия) и въздушните торбички. Белите дробове също могат да бъдат включени. Хроничната  Аспергилоза е много по-често срещана  и  за съжаление, много по-смъртоносна поради своята коварна природа. Птицата може да не стане симптоматична, докато болестта не напредне твърде далеч за лечение.